22.08.2019 г., 10:02 ч.

Има ли смисъл? 

  Поезия » Философска
210 5 24

© Мариана Бусарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Иване, че измъкна този стар стих от архивите.
    Чета го и си спомням какво го е породило и да - прав си - всичко има смисъл, дори да е било просто урок.
  • Винаги има смисъл в това, което се случва с човека. Някога, само Бог знае кога, ще разберем защо идваме тук на Земята и кой владее и насочва нашите мисли. Добре е, че сега нищо не знаем, за да можем спокойно да пребиваваме, временно, на тази красива Божествена планета. Моите поздравления, Мариана.
  • Благодаря много за коментара, Гавраиле.
  • Белезите...това са сричките на нашия живот.Погледнем ли ги и спомените сякаш оживяват.Вероятно са ни необходими за да разберем дали сме осмислили нашия живот.
    Поздравление!
  • Ангеле, въпроси без еднозначен отговор, уви. Благодаря за включването.
  • И аз това се питам!Поздравления ,мила!🌹
  • Ангелче, Нели - благодаря много и на двете за чудесните коментари.
  • Една от вечните теми - вдъхновява ме 🙂.
    А за смисълът на живота май всеки трябва да го открие сам. За всеки е различен. Лошото е понякога че го намираме едва когато стигнем дъното и вече нямаме какво да губим.
    А колкото до страданието разбира се че има полза, нищо не дава такава дълбочина на мисълта. Най-болезненият и най бързият начин да се опзнаеш.
    Поздравления за стиха! 👌
  • Колко много въпроси... и все точните! Май не спираме да си ги задаваме и да търсим отговорите! А белези винаги ще има......
  • Благодаря, Мариела, за хубави коментар.
  • Да, белезите от раните ни принуждават да се крием зад маски и брони, за да не бъдем наранени отново. О вечният въпрос: Какъв е смисълът на живота?
  • Пепи, прекрасно си описала причината за моите размисли и абсолютно съм съгласна с теб.
    А за признанието, дори пред себе си е нужно време и осъзнаване.
    Благодаря отново.
  • От сърце ми хареса, защото като се обърна назад, отчитам колко време губим в безсмислени любови, войни и сблъсъци, докато проумеем, че за себе си най-важни сме самите ние и е най-добре да правим неща, които ни доставям не само удоволствие, а и удовлетворение. Защото понякога след уж прекрасно прекарани моменти можем да се почувстваме още по-празни емоционално.
    Сигурна съм, че всеки човек изпада в такива размисли и съмнения, но не всеки си признава, за да не го помислят за слаб. А всъщност само силният открито може да признае пред другите такива дълбоки душевни терзания!
  • Благодаря от сърце, Пепи!
  • Хубаво...
  • Благодаря много, Младене, за интересния коментар.
  • Толкова много въпроси - повечето от тях почти Хамлетови. А белезите са ни необходими, както на Одисей при завръщането му в Итака - по тях ще ни познаят, след като са ни забравили! Интересен стих, Мариана!
  • Благодаря за чудесните коментари - Дани, Смути!
    Толкова сте прави и двете!
  • Ако някой може да отговори, то той явно ще да знае смисъла на живота...
    Поздрав за написаното!
  • И аз не зная от де тези драскотини по сърцето ми, обвито в човешки тяло
    Поздрави за стиха, Марианка!
  • И аз така ... слушах вчера една песен и тя ми навя разни мисли и се появи този стих.
    Благодаря, Светле.
  • Много въпроси в стиха ти, Марианка... но не знам дали съм готова да чуя отговорите...
  • Благодаря за чудесния коментар, Георги.
  • Смисъл, въпроси, търсене. Хубав философски стих.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??