Истината не боли
Истината не боли
Дори да искаш от мен да си отидеш -
недей мълча, недей се и виниш.
Не ще те спра, кажи ми го в очите,
не се страхувай да ме нараниш.
Аз вече съм ранена във сърцето,
там е мойта рана и боли,
нощем гледам към небето,
търся те сред всичките звезди.
Не гледай моите постъпки в дните,
в душата ми вникни и потърси,
истината там е скрита,
тя е там - сред моите сълзи.
Ако някога за миг си ме обичал,
ако някога за мене си тъжал,
кажи ми истината във очите -
не ме лъжи и не изпитвай жал.
Човешко е да се обича,
човешко е да се прости,
човешко е, когато не обичаш,
да кажеш "СБОГОМ" - без сълзи,
дори и да боли, дори и да боли.
По-трудно е да се живее,
с лъжи, вини и клевети,
по-трудно ще го преживеем
и никога не ще си го простим.
P.S. Истината не боли, защото е истина !!!
Съвестта и вината, че си сбъркал някъде са това, което те наранява, което те изгаря... и боли, кара те да мразиш, да чувстваш ненавист, но всъщност, дълбоко в себе си ти знаеш, че не са те предали, защото е истина - просто търсиш вина, нараняваш себе си и ... БОЛИ !!!
Или...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Иванова Всички права запазени
