История за чувства
Когато чувствата излишни са... къде отиват те?
Когато имало ги е със купища... изгубили са се като дете?
Все казват, че енергия в природата
не се изгубва - сменя си породата.
Дали избягали са на перваза?
Или събрали са се в дъното на ваза?
От собствениците потънали и скрити...
Омръзнало им да ги ползват... тънат свити...
Разказват си едно на друго как
най-първото било е някога мерак...
Оттам се после обич зародила,
владеела тя две сърца със нечовешка сила.
А обичта - сега с навехнато краче...
крещяла като някое зверче...
Тя дала думата на любовта...
която никак не изглеждала, че ще спаси света!
Изказали се следващите също...
Предателството тропнало със жезъла могъщо...
Тогава болката сълза проляла...
Омразата в дебат обаче не преодоляла...
И тъй след петгодишен брак
изплувалото безразличие убило всякакъв мерак!
То стъпило над всички чувства с крак!
А вазата... обидена... си сложила капак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ойа Ердоан Всички права запазени
