19.12.2016 г., 0:45

Изречено в бемол

645 3 14


Живея в гора от сталактити.
Преди да заспя ближа кръв.
Сънувам проклятия тихи.
Гримирам тъгата за стръв.

 

Чувам планината как плаче.

Как стъпваш като единак...
На върха лешоядът грачи.
Кълви ме! Отдавна умрях.

 

Отивай си аз съм Анатема!
Заразна и наложена със сол.
Ледът е в мораво под мене.
Пука се! (изричам го в бемол)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълнуващо!
  • Силно и чувствено, красиво!
  • Богат на метафори и сериозно замислящ стих си написала, Силвия!...Комплименти!...
  • Благодаря много приятели, приемам и критика
  • В тази гротесна картина Анатемата ми изглежда симпатична.
    Извън шегата силни метафори,невероятна образност и въздействие.
    Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...