Жалното хоро
На прашен, остарял мегдан,
извива се хоро човешко –
мъниста сякаш от гердан –
с ръце на пояса горещи,
забиват тътнещо нозе
в земя от мъки наранена,
душата в миг да избере,
за сбогом думичка свещена.
Разплакано едно дайре
отмерва ритъм крадешком,
тъй скръбно гайдата реве –
сбогуват се със своя дом.
Сълзи по бузи обгорели
се стичат от лицата всъде;
в земята погледи запрели,
че село няма да го бъде…
Извива се хорото тежко,
протяжно като зла агония
и хиляди съдби човешки,
разбити в жалка кататония,
оставят родната си стряха,
а мъката им не прегаря…
Прозорците в миг ослепяха
и тъжни тръгват към България!...
Пак Вардар се пени ридаейки,
сред островърхи дефилета;
прощават синове се с майки,
оставили Родина клета!
18.06.2018 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!
-
Разкъсва сърцето стихотворението ти, Влади...Бъди благословен, Приятелю!
-
Харесах стига заради силните. Чувства и за нещо свято което е.
-
Нямам думи, Влади... Аплодисменти!
-
Истинско и тъжно,Приятелю!Поздравления!!!
-
Благодаря на всички Ви за прекрасните думи и великолепните оценки, с които наградихте моя текст. Благодаря Ви, че ви има! Нека Бог Ви благослови и закриля.
Стихотворението е посветено на стотиците хиляди бежанци от Вардарска и Егейска Македония, които са били с българско самосъзнание и етническа принадлежност. Срамния факт от съвременната история на Балканите след Втората Световна война са репресиите, процесите и гоненията срещу тези хора, които като тъжни бежанци са принудени да напуснат родния си дом и да търсят спасение в Майка България. -
За кратко влязох в сайта и открих твоята прекрасна поема за хората, принудени да напуснат своята родна стряха, за да търсят препитание в чужбина. Радвам се че поддържаш духа на народното творчество в съвременната българска поезия. Бъди благословен с дарбата, която имаш. Желая ти здраве и много, много нови творчески успехи!
-
Хубаво и тъжно. Браво, Влади!
-
Поздравления за позицията и за таланта ти, Приятелю, с която я отстояваш!...Много стойностна творба!...
-
Oставят родната си стряха,
а мъката им не прегаря...Благодаря ти за...сълзите, Влади! -
Много актуално, преживяно! Въпросът е "Защо?" и "Докога"?
-
Добре, добре...
-
Браво!
-
Адмирации за стиха ти, Владислав!
-
Раздялата е най-тъжното преживяване,а когато добър поет го разказва...докосва всичките ти сетива!Сякаш бях на хорото и аз,Влади!
-
Толкова е въздействаща поезията ти, Влади...
Щастливци сме, че те имаме... -
Изключително силно и актуално. Тук всяка дума тежи като надгробен камък на мястото си. Хорото е реално и символично едновременно и езикът използван в творбата е подбран с вещина - за да звучи автентично. Отново ни поднясяш рядка по сила на въздействие творба, Влади. За да й се насладим през сълзи! Аплаузи, но и те не са достатъчни за този твой стих, Приятелю.
-
Майсторско хоро, улавя за гърлото, а "мъката.. не прегаря"..
-
Къде са онези хора, смехът и веселието...?
Защо ни разделиха?
Умът знае, но сърцето не може да забрави... -
Влади, споделям мъката! Адмирации!
-
Всяка раздяла с родина и родна стряха е тъжна.
Успял си да предадеш тази мъка чрез едно тежко и прощално хоро, Влади.
Харесах! -
Изплакано от душата е твоето хоро, Влади. А най-много ме натъжава, че се чувстваме безсилни да върнем хората в селата. Обезлюдени региони, пусти, изотавени къщи, пустеещи земи... Толкова е тъжно... Силни аплодисменти, Приятелю, за изключителния стих!
-
Така се нажалих и аз - като твоето хоро... къде са чедата на селото, на майка България?
-
Поздравления и от мен, Влади – чувствено, искрено, дълбоко!
-
Браво, Влади!
-
Чудесна поезия, Влад!
-
Имаш дарба за този вид народо- психологическа поезия. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
