На Латинка-Златна
Днес слънцето играе си на жмичка,
все с облачето в сивото елече,
и лайките, с повдигнати главички,
в росицата окъпани са вече.
Потропва витоногът ръченица,
ветрецът по изгърбените друми;
мирише на класилата пшеница,
приканваща ме ласкаво без думи.
Градините ме срещат плодовити
с целувката на рохкавата пръст,
и Господ със вълшебното си сито
е ръснал цветове околовръст.
Жълтурчета, отворили очички,
изпъстрили са тънката отава[1];
цвъртенето на мъничките птички
със звукове простора напоява.
От храстите високо на кайряка[2]
дочува се пиринчено звънтене;
поточето забързано ме чака,
щом ничком се напия на колене.
Поглежда ме възбледата луница,
с лицето си на горска самовила;
до извора поспрялата момица
за либето си тайно подранила.
Небето се простира над релефа
и къщиците с покриви от слама –
картина, избродирана с гергефа
от пръстите обичани на мама.
09.06.2020 г.
[1] Б.а. отава – наново поникнала трева
[2] Б.а. кайряк – суха, песъчлива или камениста почва, стръмно място
© Владислав Недялков Всички права запазени