Като птичка
Не казвай, че много ме обичаш!
Мене или себе си залъгваш?
Не е любов това, в което вярваш.
Това е притежание,
потребност.
Не съм аз кукла, със която да играеш,
не съм имот ни движим,
ни недвижим,
жена съм аз,
от плът и кръв създадена,
и няма да ти бъда птичка в клетка!
Макар и златна,
макар и закачена
на цъфналата вишна пред дома ни!
Отвори ми вратичката,
нека изляза,
нека политна!
Нека летя в синевата свободно,
да си изпълня дробовете със въздух!
Да дишам!
Да дишам!
Да дишам!
Не ревнувай от мойте приятели,
те приятели вечно ще бъдат.
С тях ще летя,
но ще се връщам при тебе
да споделяме двама живота си!
Като птичка пусни ме да бъда свободна,
за да остана вечно до тебе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
Поздрав за стиха ,който е и моя житейска позиция!
