21.10.2012 г., 21:53

Кестенови мисли 2

583 0 0

Мислите ми се търкалят като кестени,

весели и обли, по паважа.

Те са есенни, добри, естествени.

Малко тъжни са... Ще ви разкажа  

 

как сърцето ми – листо червено –

бавно се сбогува с тая есен

и танцува тихо, осланено,

недопяло свойта кратка песен.

 

Чувствата ми – кестенови също –

в миг поемат друми неизбродни

от обвивката с бодли - зелена къща -

вън се втурват зрели и свободни.

 

Във душата кротко се промъква

нова обич – гладка като кестен.

Летният възторг, уви, помръква.

Но красива идва нежна есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...