24.10.2009 г., 12:04

Клетва дадох на сърцето си

865 0 3

КЛЕТВА ДАДОХ НА СЪРЦЕТО СИ

 

 

 http://www.vbox7.com/play:8e72ac79

 

Реших да си замина. Просто тръгвам.

Дори не се опитвай да ме спреш!

Отдавна мина времето, когато

дойдох при теб с вяра и копнеж.

 

Дойдох, но като птица клета

останах с пречупени криле.

Надеждата в очите ми угасна,

дори мечтите ми отне.

 

И като птица в златна клетка,

поглеждах синьото небе…

Любов, държана зад решетка…

Каква любов!? Туй мъка, бе!

 

Сърцето ми ранява много пъти -

обижда го, изхвърля го, гори…

То всеки път прощаваше греха ти,

но и до днес не спря да го боли.

 

Реших да тръгна. Ей тъй, заминавам!

Без „сбогом” и без сълзи при това,

и знай, че никога не съжалявам

за стари и отминали неща.

 

Назад оставих всички грешки,

всяка болка и тъга,

и в своето утре вече гледам,

прегръщам новата зора.

 

Забравих хули и обиди…

Загърбих твоите лъжи…

И клетва дадох на сърцето си -

от днес да спре да го боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнеблА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, ако можеше да заповядваме на сърцето...Хареса ми!
  • Не се обръщай на зад! Продължавай смело на пред! Дори и да има прошка болката и споменът остават да тежат за винаги. Промяната в отсрещната страна винаги е кратка и без резултат. Поздравявам те за стиха.Невероятен е.
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...