Когато те видях
Спомням си, когато те видях,
душата ми бе обгърната от мрак,
мечти нямах дори,
но ти с присъствие силно ме смути.
Заля ме с твойта нежна светлина,
засвири с лирични струни моята душа.
Намерих своя път през брода,
разцъфтя за мен красивата природа.
Отиде си зимата и дойде пролетта.
Птиците долятаха в топлата страна.
Фейо, ти разтопи сърцето ми-скала
и ме спаси от мрака - самота.
© Иван Чорлев Всички права запазени