Косите ти блестят златотъкани,
по-ярки от звездите се пилеят,
а нивите с дълбоките си брани
предутринно самотни кафенеят...
Под пролетния свод от аромати,
приседнали до люляк нацъфтял,
примесен с топлината на дъха ти,
ветрецът ще ни свири онемял
на струните от клонките на вишна.
От шепота на белите цветчета
стопяват се тревогите излишни...
Сред нощни въжделения и дим,
косата ти блести златотъкана
и нека с теб отново помълчим,
унесени от обич пожелана!
04.05.2018 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Поздравления!!!