26.11.2010 г., 0:19

Краят на златните листа

1K 0 9

КРАЯТ НА ЗЛАТНИТЕ ЛИСТА....

 

И вече по всичко личи си, че есен пристига.

Тя смесва боите на свойта любима палитра,

подобна на чудно красива авлига.

Ветрецът ухажва я нежно и свири на цитра.

 

Същински модели са сякаш дървета и храсти,

застинали чинно пред този неземен художник.

А той... с непознати - секретни похвати и страсти,

създава картини вълшебни на своя триножник.

 

И тези огромни картини покриват горите,

със чудна и грабваща поглед и чувства позлата.

Огрява ги слънцето, после пък идват звездите,

а тяхната прелест омайва дори и луната.

 

Но идва накрая финалът коравосърдечен

и литват във полет последен листа позлатени.

Понася ги вятърът... после в игрите увлечен,

запраща ги в мръсните локвички смъртно ранени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...