26.11.2010 г., 0:19

Краят на златните листа

1K 0 9

КРАЯТ НА ЗЛАТНИТЕ ЛИСТА....

 

И вече по всичко личи си, че есен пристига.

Тя смесва боите на свойта любима палитра,

подобна на чудно красива авлига.

Ветрецът ухажва я нежно и свири на цитра.

 

Същински модели са сякаш дървета и храсти,

застинали чинно пред този неземен художник.

А той... с непознати - секретни похвати и страсти,

създава картини вълшебни на своя триножник.

 

И тези огромни картини покриват горите,

със чудна и грабваща поглед и чувства позлата.

Огрява ги слънцето, после пък идват звездите,

а тяхната прелест омайва дори и луната.

 

Но идва накрая финалът коравосърдечен

и литват във полет последен листа позлатени.

Понася ги вятърът... после в игрите увлечен,

запраща ги в мръсните локвички смъртно ранени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...