Събуди ме един салют гръмовен,
светкавица разтърси мрака.
Прозорецът ми леко е отворен
и влезе малка нощна пеперуда
при мене в тъмнината да гостува;
от паяка не сещаше тя страх,
а той плетеше нишки от покруса
в таваните на моята душа.
Завесите стояха безсловесни,
от листа се отчупиха две рими
и бавно заизкачваха нагоре
забравения връх на самотата;
до немия, изгаснал полилей,
те си попяха с тази пеперуда…
Аз бързичко запомних тази песен
и в утрото си с нея ще поема
по пътя със опасни серпентини,
а нейде там на прашен автостоп
животът ми отново ще ме чака.
В очите му аз прямо ще извикам:
„Готов ли си оттук да отпътуваш?
Отдясно има пропаст озлобена!
Ще можеш ли да ми намериш
посоката на любовта изгубена?...”
29.08.2018 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени