12.07.2019 г., 15:28 ч.

Към моя живот 

  Поезия
931 8 10

Събуди ме един салют гръмовен,  

светкавица разтърси мрака.                  

Прозорецът ми леко е отворен           

и влезе малка нощна пеперуда            

при мене в тъмнината да гостува;

от паяка не сещаше тя страх,

а той плетеше нишки от покруса

в таваните на моята душа.

Завесите стояха безсловесни,

от листа се отчупиха две рими

и бавно заизкачваха нагоре

забравения връх на самотата;

до немия, изгаснал полилей,

те си попяха с тази пеперуда…

Аз бързичко запомних тази песен

и в утрото си с нея ще поема

по пътя със опасни серпентини,

а нейде там на прашен автостоп

животът ми отново ще ме чака.

В очите му аз прямо ще извикам:

„Готов ли си оттук да отпътуваш?

Отдясно има пропаст озлобена!     

Ще можеш ли да ми намериш   

посоката на любовта изгубена?...”  

 

29.08.2018 г.

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно въздействаща образност!... И финал, който разтърсва...
  • Благодаря ви за оценките и коментарите, скъпи Приятели! На душата ми й става топло и някак уютно, когато има такива скъпи гости на страничката ми. Специални благодарности за коментара на моя голям Приятел: Младен Мисана и на Николай Василев.
    Бъдете здрави и нека Господ благослови делата ви.
    Ваш: Владислав
  • Готов ли си да пръпатуваш, през пропасти, тЪма? Нима това е любовта!? Поздравявам те, Влади, но очаквам от теб класически стихове! Ти си майстор!
  • Който търси, той намира!
    Поздрави, Влади!
  • Животът е изпълнен с много изпитания и при тяхното преодоляване човек търси посоката към любовта. Поздравления за чудесния стих, Приятелю!
  • В мигове на съмнение, потърси отново любовта!
    Тя е тихото спасение;и е път към вечността!
    Поздравления, Владислав!
  • Адмирации за стиха ти, Влади!
  • Много хубаво стихотворение.
  • Душата на поета винаги е самотна в подножението на "забравения връх на самотата"... "до немия изгаснал полилей". "Светкавица разтърсва мрака" и "малка нощна пеперуда й гостува. Колко хубаво си го казал, скъпи Приятелю! Съвършено права е Розали в коментара си за твоята поезия. Но мисля, че без "посоката на любовта изгубена" истинският поет трудно би открил себе си. Затова върви и пей своята песен нагоре и все по-нагоре "по пътя със опасни серпентини". И рано или късно, въпреки пропастите на битието, животът ще те намери в някой изоставен заслон или на готически връх! Поздравявам те за поезията!
  • Нощната пеперуда е тихото очакване, което влиза на пръсти и се маскира с нощта!
    Нощната пеперуда символизира и душата, израз е на емоционалните оброци и ракурс!
    Паякът е символ на тишината, на притаената статичност, но и символ на болка. на загува, на разкаяние!
    Но и лов, към нещо ново, непознато, сбогуване със старото, започване на чисто!
    Лирическият и песента му- в утрото показва, че е готов да преодолява и започва ново начало, колкото и опасно, колкото и неизвестно, мътно, сляпо, еднна наслука към непознатото!
    Посоката и завоя са индивидуални индекси, но те винаги отвеждат към нещо добро, ново, безболезнено!
    Браво Влади!
    Не случайно те следвам!
    Защото при теб е винаги- различно, подредена поетична постройка и влагане на поетичната ти аура!
Предложения
: ??:??