Къс земя не можеш притежаваш,

парчето зелено, от Бога сътворено,

ти не можеш да управляваш,

не можеш ти волята да нарушаваш,

на туй, от което си родено,

на туй, към което си приспособено.

По грешен си път поел, млади ми човече,

nа черната пътека си тръгнал и вървиш.

По нея ада земен ще благословиш,

и живота ти скъпоценен, тогаз изтече.

Ти мъчиш се да природата управляваш,

нея, светицата да завладяваш,

но не можеш ли бе, неуко разбра,

че трябва нейната да пеем песента.

Да следваме нейна мисълта,

а не да мъча се да нея пререка.

Къс земя не можеш притежаваш,

нито природата да изправяш.

Но можеш пълноценно да я използуваш,

и лошотията в нея да прокуждаш.

Можеш ти във мир и радост,

до дълбока старост,

да работиш с нашта майка,

с нашата велика, стара знайка.

Да се съюза навеки с нея,

с признание, уважение да я увенчея.

А тя съюзник е много могъщ,

и  никому  присъщ.

На никого се не покланя,

на хората дава познанья,

как що да те чинат,

добри да останат, да взимат,

само блага чисти природни,

не от дявола, мръсни и поробни.

Затуй към всички които се стремат,

над всичко живо да те тежат,

нека да се примирят,

да остават таз налудничава цел, да спрат.

В заключение нека отбележим,

природното послание,

нека тук да забележим,

кое е нашто упованье.

То е да нямаш амбиция да управляваш,

насила свойто да налагаш.

Помни, да не забравяш,

къс земя не можеш притежаваш.