Боже, който повярва в света
и роди от земята блаженство,
цял живот си отключил врата
към покоя на времето звездно.
Пренаселен светът с кривини
от кръстосани зъби и лакти,
не понася, че тихо блести
в права линия с лъч светлината.
И се мъчат корави ръце
да я впрегнат по страстни завои,
без да знаят, че идват по ред
с лекота и смиреност фотоните.
Трябва те да разкажат света,
да ги чуе и глухият призрак,
че човекът от аз не разбра
как да моли, прощава и иска.
© Бела Тихомирова Всички права запазени