1.08.2006 г., 14:03

Любов...

883 0 9
Любов просташка, жалка
по булевардите кънти.
Гръбнак дъга в небето заизвива.
Тротоарен дъжд звъни.

Любов отлъчена, скептична
под дъждобран се сви.
Премина суха и практична,
във онзи вход се скри.

Любов безлична, тиха,
душата ти дали скърби?
Колко ли ти днес платиха?
Не бой се, на вземи.

Неистинска, рисувана любов
върху парче мечта поизбеляла,
изстрадана, погребана с покров
на похотта отдавна остаряла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...