19.03.2015 г., 10:42 ч.
Любов-самота
419
0
1
Любов-самота
Не разбирам какво иска пак от мен любовта,
стоя в тъмнината и без думи крещя.
Сърцето ми лудо препуска, тупти,
само вятърът около мен иронично шепти.
Самотата устремно нахлува във мен,
не ми пука , нищо не чакам от новия ден.
Душата ми отново е празна,
насреща се зъби съдбата неясна.
Питам: защо излъга ме ти?
Защо остави сърцето ми пак да кърви?
Скъса орфеевата лира в моята душа,
превърна ме в празна развалина.
© Иван Чорлев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Само се изправяй
и ходи, ходи не спирай,
в "Любов" ти винаги с "любов" умирай,
и пак обичай, живота си ти композирай,
и смисъл във кървенето намирай! п.п.Това за лирическия, а за автора абсолютно същото! Поздрав сърдечен!