AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
13.09.2016 г., 20:49 ч.  

Любовен пристан 

  Поезия » Любовна
358 1 2

Вълната на неземния океан
изтласка любовния ми кораб.
На островът с целувките желан,
доплавах да махна твоите окови.

 

Желание, страх и мъка крият се в очите,
светещи при спомена за твоите необяти.
Далечност стене в писмата ни отмити
от ледената кръв на безбройните ни рани.

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Младене! Трогваш ме!
  • Висока цел, която една извисена душа би следвало да постигне.

    "Далечност стене в писмата ни отмити
    от ледената кръв на безбройните ни рани."

    Това можеш да го кажеш само ти, Аделайд! Възхитен съм!
Предложения
: ??:??