Щом вятърът засвири с клавесин
и облаците сбира в хоровода,
аз с трепетно молитвено „Амин”
пак с гълъба политам в небосвода.
Дъгата и след бурята пречиста
огрява над букаците огромни,
и топлата ми римичка на листа,
е път към незабравения спомен…
Стоборът, понакривен, пак ме чака
с мелодията на първите петли,
и малка буболечка многокрака –
в развихрените бабини метли…
Сред кацнали в клисурата къщурки
рекицата от билото извира.
Аз, мъничко детенце, все се щуркам
по магмените плещи на баира.
Светилото се вдига над кривака
и слънчевите зайци – пъстро диви –
играят ръченица в жабуняка –
в цветенцата на лилии красиви.
И юлската ми утрин стъпва боса
по проснатия сламеник със вик,
а врабчовци, накацали в откоса,
посрещат ме за поздрав с: „чик-чирик”
Над менците на слисана момица
чучурите изливат се с магия.
Аз в златните ù къдрави косици
любовни венчелистчета ще свия!...
15.07.2020 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени