2.08.2016 г., 9:58 ч.  

Любовта излетя отведнъж! 

  Поезия » Любовна
747 6 16

Любовта излетя отведнъж,

Тя без сбогом вратата затвори,

чезне сякаш във зимния дъжд,

и студът, с вятър зъл, ми говори!

 

И след нея, светът ми е друг,

в тъмнината сълзи се отронват,

пустотата пък удря със чук,

мисли тъжни, сънят ми прогонват!

 

Гасне бавно в нощта сетен стих

във просъница с мен си - измама,

осъзнах и със мъка открих,

че Любов, тебе вече....те няма! 

 

02.08.2016 г. 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно, но хубаво стихотворение.
  • Чудесно е.
  • Великолепно!
  • Отново прекрасно стихотворение, Влади...! Харесвам тъгата , която често пресъздаваш, по един много твой начин!
    А относно любовта: "Любовта никога не отпада" / 1 Коринтяни 13:8 /
    Поздрав!!!
  • Тъжно, но много хубаво...
  • Благодаря на всички ви! Благодаря, че се отбихте и коментирахте, а за шегите, благодаря ти, Мариане!
  • Ще се появи ненадейно, след цъфнало кокиче или паднал лист. Има обич докато сме живи. ПОЗДРАВ! Много ми хареса.
  • Само ти се струва, че любовта вече я няма. Там е и пак ще ти се покаже. Прекрасен стих, Влади!
  • Пролет, лято, есен, зима –
    винаги любов ще има!
    Я, се поогледай, Влади –
    колко много булки млади!

    Поздрави, Владиславе! Остави шегите ми – написал си прекрасна елегия!
  • Любов има, тя е вътре в нас. Е, понякога определени хора ни разлюбват, но това не значи, че сме я изгубили
  • Докосва и вълнува! Поздрави!
  • Хареса ми
  • За съжаление..., - трябва да се полива, като цвете...!!!
    "И след нея, светът ми е друг,
    в тъмнината сълзи се отронват,
    пустотата пък удря със чук,
    мисли тъжни, сънят ми прогонват!"
  • Не отлита, в сърцето срича стихове и намисля мечти. Нощта е тъмна, но очите й греят. И твоите стихове греят в сърцата ни. Поздрав, Владислав.
  • Има такива моменти от живота на всеки човек. Много добре си го пресъздал! Поздрав и по-бодро настроение ти желая!
  • Прекрасен поетичен изказ, пресъздаващ често случваща се ситуационна система в любовта. Поздравявам те, Влади! Точно преди малко писах коментар на тази тема и сякаш по Закона за повторното действие се появи твоята творба. Спомних си и за една много стара българска естрадна песен:

    "Любовта отлетя. Ти трепериш -
    сякаш лист осланен в есента..."

    Чудесна тема, чудесна реализация. Слагам си стихотворението ти в Любими!
Предложения
: ??:??