Любовта излетя отведнъж,
Тя без сбогом вратата затвори,
чезне сякаш във зимния дъжд,
и студът, с вятър зъл, ми говори!
И след нея, светът ми е друг,
в тъмнината сълзи се отронват,
пустотата пък удря със чук,
мисли тъжни, сънят ми прогонват!
Гасне бавно в нощта сетен стих
във просъница с мен си - измама,
осъзнах и със мъка открих,
че Любов, тебе вече....те няма!
02.08.2016 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени