16.12.2022 г., 11:50 ч.

...Ме търпи 

  Поезия
759 13 16

Върти се равно кръглата земя -
не бърза и от мен не изостава,
макар да съм крайречната мъгла,
градушката и кривата светкавица.

 

От токчетата слизам и вървя
с познаващите ледове подметки.
Затича ли се звънкият ми смях,
изгубените полюси размества.

 

Търпението може би е страст
и мравка, по-висока от тревата,
към хълмове от страхове пълзя,
намерила живеца в прахоляка.

 

И земното ми тяло ме търпи -
отсъстваща от точната му сметка
Един ли път небето му тежи,
но сладко го крепя на раменете му?
 

© Бела Тихомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??