Безмислието беше във смисъла
и поривът беше във нищото..
От вечността и от съдбата орисана
се скитах в миражното минало..
Светкавица далече съзрях,
порой от многоподобните мисли..
Без надежда се скитах и пак
прибирах се отново при Никой..
Прегръдка безплътна дари ми -
сълзите въздушно пропадат..
Врати се затварят - на всички
лежеше надписът: "Жалко!"
Бездиханен стон се понесе
и Никой си тръгна от стаята..
А пороят славен донесе
дъга, след себе си, ярка..
© Княгиня Нощ Всички права запазени