20.10.2016 г., 13:36 ч.  

Мрачно-мистични серии 

  Поезия » Пейзажна, Философска
347 0 0

Зов сред мъртвешка тишина
вибрира по сетивните ми струни.
Шепот във вселенска кухина
рисува бляскавите думи!

 

***

 

Сковаващ мрак простира се навред,
покланя се, подава ми ласкаво ръка.
Коленичил, от еуфорията обзет,
погалва моята сребърна коса.

 

***

 

Неонови портали се разтварят,
заслепяват простосмърните души.
Припомнят, че грешките каляват,
но Адът ги поглъща с ледени искри!

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??