Мъжът мираж
МЪЖЪТ МИРАЖ
... понеже сръбнах 200 грама водка,
с това поне натрупах трудов стаж,
се смъкнах край морето на разходка –
да ми се радва варненския плаж,
пък то какво? – Сахарската пустиня
кочан пред него ряпа да яде! –
и вечерта – печална просякиня,
пристигна в черна рокля – демоде,
крачолите морето ми намокри
и въздухът нацепи се от студ,
и в съблекалните подирих покрив –
да хвърлим със клошарите барбут,
Каква ти нощ? Ни нейде да отида.
Пък – да се върна, няма при кого.
По-мълчалив от бисер в черна мида,
говоря си по цял ден на арго.
Не ме търсете утре заран в чата.
За мен мислете – като за мираж.
Бях просто късен син на Светлината,
офейкала от варненския плаж.
13 април 2025 г.
гр. Варна, 19, 35 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени