19.03.2019 г., 0:04
Мълния (poetry 14)
13... 12... 11... 10... 9... 8... 7... 6... 5... 4... 3... 2... 1
Enter!
Мълния
Мълнията удря по веднъж
И всичко после е мъртвило
Удар - и отгоре руква дъжд
Съзнанието грохва полуживо
Изгарят ме красивите очи
Потичат пак реките медоносни
И алчен съм за нечии сълзи
Видения изпиват грешни мисли
Събирам се от нищото в цяло
Във вените наркозата ме трови
Хипнозата превзема мойто тяло
Оказахме се двамата в окови
© Антоан Poetry As Song Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти за харесването, Искре. Ти си една мълния - стиха е вдъхновен от теб, но ти не знаеше това - е сега вече знаеш
-
Благодаря ти, Ванка!
-
Нищо не може да се скрие от теб, Светле. Ако умра - искам една чаша водка с кола да ми полееш. Благодаря, за коментара
-
Почувствах те на операционната маса, и си направих една равносметка - какво още не съм направила. Докосващо, благодаря!
-
Ve2666 (Василка Ябанджиева) skra1304 (Outsider) stormwatch (Христо Ангелов) Благодаря ви!!
Към Искрето: усмихвам ти се
Към Христо: Ице - майсторе Ицо да те хареса! Ей и затова съм щастлив -
Благодаря ти, Розали Зарадва ме!
-
Благодаря на Младен и на ИнаКалина (Красимира Чакърова) - зарадвахте ме много с коментарите си Поздрави!
-
Любовта е като мълния, която те удря внезапно. Чудесен стих. Поздравявам те, Антоан!
-
Благодаря ти, poisonivi81 (Просто Някой)! Много ми е приятно, че ме посещаваш
-
...... Много ми харесва...
-
Благодаря ти, Данаил! Зарадва ме! Поздрави!
-
Липсваше ми, Искре...Благодаря, че коментира в тези странни часове
Искам в сайта да има детска секция - и веднага си местя багажа там