Ръси зимата снежни трошици.
Бял пендар до гръдта е луната.
Под ръчица се водят двоица
в тази нощ – вечна, чиста и свята.
Ветровете – немирни хъшлаци –
с три бърдучета свирят в комина.
Под салкъма, с дебели калпаци,
мъжорята вън преспите ринат.
Двата рида – големи бабанки –
са наметнати с облачен пух…
В було скрежно са дивите джанки,
а сачакът все още е сух.
Пак се гиздят момите за Бòжик.
Всяка кичи се с накити стари.
При дувара, с калпаци и кожи,
гости идат – добри коледари.
Колко черни от огъня соби?!
Над миндера издига се кръст.
Две невести във вълнени роби
чистят пода от сипкава пръст.
И на празника свят аз се моля,
да празнуваме с чист благослов,
надживели кавги и крамоли
чрез дошлата от Бога любов!
11.12.2020 г.
Из “Пътник през Рая”
© Владислав Недялков Всички права запазени