27.06.2018 г., 12:04 ч.  

Помнете любовта ми 

  Поезия
731 13 15

                       „...но мойте песни все ще се четат”

​​​​​​                                             Иван Вазов

                     

 

Над мене някой ден ще хвърлят пръст -

не ще остана вечно на земята.

В мига преди да ми забият кръст,

аз искам със ръчицата си свята

свещица да запали дъщеря ми -

да грейне пламък, път да ми проправи…

Жена ми пред студения амвон,

аз с обич на раздяла ще прегърна

и стиховете с тъжен полутон

ще се превърнат в песни. 

И вятърът - приятел мой

навред ще ги разпръсне!....

А вие просто ги пазете

и любовта ми щедра запомнете!... 

Пък виното, подобие на кръв,

разлейте над последното ми ложе!

 

26.06.2018 г.

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички ви, че се спряхте на страничката ми, оценихте и казахте толкова хубави думи. Творбата претърпя значителни редакции и така звучи по-добре. БЛАГОДАРЯ!
  • Влади, въздейсташ с всеки ред! Поздравявам те!
  • Творчеството е отражение на даден момент...затова има тъжни,има весели творби.А перфектния творец може да пише всичко,по всяко време.Ти си точно такъв,Влади,стихът ти е много издържан,макар и много тъжен,но го приемаме,че някой,лирически,някъде преживява това!И добре,че споделя това с нас,читателите,за да раздели преживяванията си!
  • Поезията не е само смях и забавление, а твоята поезия е повече от истинска! И аз като Силвия ще кажа, не го слагай в забвение, не трябва! Така си го почувствал, така си го пресъздал – прекрасно и разтърсващо е! Приеми моите поздравления за умението да въздействаш, Влади!
  • Стихотворението ти е хубаво, макар и мрачно. Не го слагай в забвение, нека си стои. Словото търси път, иска да кипи. В нас се преплитат много страхове и чувства. Понякога е по-добре да не ги заключваме, а да ги пуснем навън. Предавам ти положителната си енергия, смело напред заедно с обичта на хората, които те ценят!
  • Знам, че е моментно състояние, Влади, но дяволът ни оре, ни копае. Не го предизвиквай! Стихотворението е хубаво!
  • Тъй като стихотворението предизвиква тъга и тревога у моите приятели и читатели в сайта, за което най-искрено се извинявам (не това е бил замисъла на творбата), ще изтрия стихотворението от сайта! Благодаря на всички, които оцениха и кометрираха, но тази творба ще бъде причислена към несполучливите и ще отиде в дълбоко забвение!
  • Талантливият човек никога не потъва в забрава!
  • Рано е, много е рано!
  • Приятелю!!!
  • Влади, трогателен. Вписва се веднага в сърцето. Ако не можем да погледем "нататък" как ще оценим "Тук"?
    Благодаря ти!
  • Влади, отново прекрасен стих, но звучи някак прощално. Не дърпай дявола за опашката, приятелче. Много стихове имаш още да пишеш, много хляб да изядеш.
  • Може би, някакво лошо събитие или философски размисли са провокирали този стих?! Не знам, но ти си предал много вълнуващо подобно състояние! А стиховете ти, Влади, ще разказват за тебе на всеки. Поздравления!
  • Влади, приятелю, адмирации за написаното, но как да стане това, като синода е казал 30 лева,а поповете за опелото искат триста,че и повече, а ресторантаджиите като ти опънат хилядарката, а върви умирай???И въпреки това, поздрави за написаното приятелю!
  • Не искаш сълзи, но много ме натъжи. Човече, още много работа имаш тук. Имаш още много да твориш и с всеки стих ще ставаш вечен
Предложения
: ??:??