„...но мойте песни все ще се четат”
Иван Вазов
Над мене някой ден ще хвърлят пръст -
не ще остана вечно на земята.
В мига преди да ми забият кръст,
аз искам със ръчицата си свята
свещица да запали дъщеря ми -
да грейне пламък, път да ми проправи…
Жена ми пред студения амвон,
аз с обич на раздяла ще прегърна
и стиховете с тъжен полутон
ще се превърнат в песни.
И вятърът - приятел мой
навред ще ги разпръсне!....
А вие просто ги пазете
и любовта ми щедра запомнете!...
Пък виното, подобие на кръв,
разлейте над последното ми ложе!
26.06.2018 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени