29.01.2008 г., 15:56

Надпис за снимка.

1.6K 0 1

Аз искам все такава да ме помниш,

усмихната, с влюбени очи,

лика ми скромен да запомниш,

макар след време да горчи.

 

Недей ти снимката разкъсва,

дарена е от цялото сърце,

пази си я за спомен вечно,

от малкото и палаво дете.

 

Когато някой ден самотен се почувстваш,

спомни си ти за мен, без да се разчувстваш,

снимката вземи, нежно погали я,

както мен преди с устни целуни я.

 

И мигом в този час

при теб ще бъда аз

и споменът тогаз

ще бъде жив в нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...