(не)доверие

Когато целият ти свят пропадне,

върху наивния теб се сгромоляса,

аз предрекъл ще съм, че това ще стане

и ще те посрещна с „Нали ти казах!“

Ти все някога ще видиш,

и вероятно ще е твърде късно

да разбереш, че са изкуствени.

Те доверие не заслужават.

Ще прокарат ножа през гърба ти,

сърцето точно ще пронижат...

и ще завъртят.

О, а ти това ще го усетиш,

и вероятно ще е твърде късно

бликналата кръв да спреш.

Ти с тях, хората, бъди потаен.

Чувствата крий зад привиден покой,

че все някога за тях ще си омразен

и по теб ще хвърлят камъните твои.

А ти, когато случи се, ще разбереш,

и вероятно ще е твърде късно

казаните думи ти назад да върнеш.

Г. А.

17/11/2017