19.01.2013 г., 9:30

Не казвай сбогом

579 0 0

Протягаш ръцете си и ме обгръщаш нежно,
Поглеждаш ме, а от очите ти прилива водопад от чувства...
Не, недей да казваш „Сбогом“! Не, все още! Не съм готова да го понеса.
Ще се сгуша.... Силно!!! Доколкото ми позволиш... Да. Поиграй си със косите ми!
Знаеш... Харесва ми! Не спирай!
Нежно ми е, сънливо, отмаляло... Отпускам глава на гърдите ти и се вслушвам в учестения ритъм на сърцето ти.
То ми нашепва онези чувства неизречени, казва ми всичко...
Ти мълчи! Недей! Не е нужно и ти да говориш.
Свеждаш глава, докосваш с устни онова местенце, усещаш пулса ми....
Да, 200 в минута... Не, не се плаши...
Обичам те и не искам да те пусна да избягаш толкова далеч!
Това е всичко... Да!
Боли ме... И тебе също?! Знам.
Спокойно! От тази болка не се умира...
Все пак скоро ще се върнеш... Нали обеща?!

Ирена

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Сиракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...