Не мога!
В този ден - така обикновен
смъртта остава ми, да чакам,
ти вече си далеч от мен
и своето сърце оплаквам.
Защо се мъчиш, мое сърчице?
Нима не носиш в себе си омраза?
Нима така е по-добре?
Нима е по-добре да страдаш?
Не мога! Не, не мога да забравя.
Една душа аз нося в себе си сега.
Не мога, аз я изоставих, а тя преследва ме... ...