23.05.2019 г., 9:24 ч.

Не се познавам 

  Поезия » Философска
206 6 30

© Мариана Бусарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много си права. Така е по-интересно. Благодаря много, Силвия!
  • И може би и в това има красота, че не се познаваме. Понякога и цял живот не стига. Харесвам искрените хора. Поздравления за силното перо!
  • Благодаря ти от сърце!
  • Пожелавам ти и за поезия да вземеш награда - защото по мое мнение си страхотна и в поезията. Сама знаеш - че се майтапя за тези грамоти. Не ми забелязвай На мен грамоти не ми влияят. Поезията ти е трепач. Не се шегувам. Готина си, пряма - и всеки, който те чете си тръгва развълнуван. Пишеш със сърцето си! (ей това трябваше да напиша в предния си коментар - ама сега ми дойде)
  • Благодаря, Антоан. Всички грамоти са за проза. Поезията ми - това съм аз, чувствата ми в един момент... не пиша поезия по зададена тема. Не ми се получава.
    Чудесен коментар си ми оставил.
  • Тези грамоти... Поне трябваше да пише - кои са за проза, кои за поезия. Все-пак искам да разбера къде си по-добра - в прозата или в поезията Тук при теб, brinne - все попадам на нещо весело! Как само се е разнежила Паленка-Пепи ?! Чак се просълзих. Това беше интрото ми. Сега е време и аз да се поразчувствам. Мислех си да кажа нещо възвишено и да бъда по-плачлив и от Паленка-Пепи, но като прочетох финала... От това по-добро не можах да измисля. Само ще го цитирам. Но разбира се, аз си влагам моето разбиране. Това не е само "папагалско" цитиране. Това си е екзалтирано съпреживяване с лирическата.

    "Какво си? Питам се. Дали любов?
    Не си ли изпитание? Дали си зов?
    Посока непозната си. И трудна.
    Такова наказание си за душата блудна!

    Нагазвам тук, защото не успявам
    да се намеря. И не се познавам."

    Особено шармантно е отделянето на последните два реда, от предходното "тяло" на стиха.
    Поздравления за подарената наслада!
  • Да, Пепи, така си е ...
  • Всъщност, човек цял живот опознава себе си, предизвикан от промените и провокациите на Времето. Поздрави, Марианче!
  • Хари, много си прав. Благодаря ти за вдъхновения коментар.
    Честит празник на всички!
  • И аз, Мариана! Понякога се обичам, след време искам да ме няма! Велик съм, нищожен! Клошар и крал...Искам да ме няма или винаги да бъда...
    Затова сме тук, Мариана! Това е нашият друг по - хубав свят!
  • Или изясняване със себе си. Което не е лошо. Благодаря, Гавраил.
  • Нагазиш ли веднъж,няма спасение,следва умопомрачение.
  • Благодаря, Красимира. Пробвам се аз да се сдобря ...
  • Казват "сдобри се със себе си, за да ти провърви", самопознанието е цял живот.
  • Да, Василка, благодаря ти.
  • Губя се, наказвам се, съжалявам се и пак продължавам!
  • Много ти благодаря за вдъхновения коментар, Ангелче.
  • Трудно се стига до себепознанието, а още по-трудно е да се намериш! Разбирам те! И аз понякога се губя! Чудесен стих! Поздрав за тази красота!
  • Благодаря, Иванка.
  • Колко хубави стихове се творят, когато нагазиш. Много ми хареса
  • Е, да. Там е разковничето. Аз съм такъв тип, че все намирам за какво да се самоизяждам.
    Някак добре, че мога да пиша.
  • и аз се изненадвам на себе си, явно и аз не се познавам, щом се припознах в стиха ти и толкова асоциации ме връхлетяха!

    Не знам дали има хора, които се познават, за мен са по-скоро хора, които не се замислят, оставят се на течението!
  • Много е хубаво, не се извинявай! Нека си стои в коментара, съвсем подходящо е.
  • извинявай, че го сложих в коментара, но ти ми го припомни,
    да, когато започнах да качвам тука, сещам се и за едно друго - нещо "навътре" беше май.

    Търся се...
    Частици откривам навсякъде -
    тук, до мен и на другия край на света!
    Поглед задълбавам навътре,
    в душата,
    искам да видя стаилия се там
    Сатаната,
    тъмната моя страна -
    колко тъмна е тя?
    Колко бяла и колко черна е тая
    моя душа?
    ....
    Не, не те искам такава - дори аз не се познавам!
    Докато чувствам и виждам, демоните свои ще боря!
    Да откривам светли частици
    в другите хора,
    не да бягам от тях
    и от себе си!

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/navytre-5

    да не досаждам с цялото, че било дълго ..
  • Пепи, много хубаво ... публикувала ли си го? Благодаря за съпричастността.
    Георги, благодаря ти за коментара. Все нещо сте видели и от мен. Това означава, че се познаваме. Поне виртуално.
  • Интересно.
    А ние тогава можем ли да претендираме, че те познаваме?
  • и аз се търся...
    Откровена до болка... Прекрасен стих!
    **********
    Загубих се в пространство и безвремие,
    не виждах ясно мислите си,
    оплетох се в противоречия от страст,
    заслушана във собствения глас...

    Дали ме чуваше,
    а толкоз близо бях...
    А пътят беше много дълъг,
    посока губех, но към теб вървях...
    Понякога се спъвах,
    друг път падах...
    Ръка подаде ми –
    но аз не спрях...

    изгубена във себе си,
    спасителния пояс не съзрях...
    Сега отново продължавам,
    но накъде вървя?
    Ще ме оставиш ли
    отново да сгреша?

    Аз само търся
    твоята ръка...

    27.08.2011 г.,
  • Благодаря и на двама ви - Цвете, Младене.
  • Чудесен стих! Поздравявам те, Мариана.
  • ,,Нагазвам тук, защото не успявам да се намеря. И не се познавам. ,,
    Колко мъдрост...дълъг е пътят на самопознанието. Хареса ми! Поздравления!
Предложения
: ??:??