Някъде там са те все още
сгушени, във Стара планина.
Едно време било село Щъркелово
- а сега е град...
Помня покривите и стрехите, от заводските комини почернели.
Чувах, че докато изстържат саждите от въздуха,
Те и щъркелите отлетели.
Та така:
Май че не остана никой в гнездото почти.
Останаха само в завода!
Заводът. Обзаведен вече с филтри.
И научил се на екология.
А пък;
Градът и по-малък и от село,
Все пак си има дискотека :)
Който нещо до София още не го е довело
Седи там и си бачка, кара си колата и си гледа кефа.
Ей така,
Когато си зависим от един тумор, цигара,
Когато от на планината въздуха, те пушек отмаря,
Когато почвата ти нищо не ражда, но всеки ден ядеш, живееш - хващаш:
Когато си от село но си пак част от товара.
И я погледни,
Я погледни, как ти плащат. -
Ти си много важна машинка, много важна... Неясно!
Защо?
Че какво, трудът ти е квалифициран, не за друго.
Ти работиш осем часа, та това е лудо!
Не, не е, че си заменим.
Ти всъщност просто не трябва да бъдеш заменян...
Продавай, понеже оцеляваш,
И въобще да не те е еня.
Бачкай при хищника,
Дето краде.
Ти си му на козината муха,
Муха която лайната яде.
П.С.: Но кой изобщо има избор коя роля да играе в животинското царство.
© Есме Всички права запазени