20.09.2018 г., 21:14

Обещай ми

767 0 1

Боли ме след всяка нанесена рана,

пак се страхувам, че този път няма да стана,

не намирам подкрепа - отново се осъзнавам неприлично сама,

ала сякаш това дава ми сили да продължа.

 

Недоизказани истини, слабост и тайни

тежат върху мене и текват сълзи безкрайни.

Пак съм сред хора фалшиви, случайни..

.. знам го, но с поглед те моля - надежда, ръка - подай ми, 

че си тук, че ще бъдеш, любов - обещай ми...

 

Само в ръцете ти страх не изпитвам.

Да живея без тебе не искам никога, дори да опитвам.

За теб съм готова с живот на ръба, 

с усмивки и болки да свиквам.

Нека е истинско, нека друг не обливам.

 

Ти си всичко, което ми стига, за да живея.

В очите ти някъде скрил си и причината точно за твойта любов да копнея.

Без това, което ми взимаш и даваш,

да бъда щастлива, със сигурност не умея.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...