Боли ме след всяка нанесена рана,

пак се страхувам, че този път няма да стана,

не намирам подкрепа - отново се осъзнавам неприлично сама,

ала сякаш това дава ми сили да продължа.

Недоизказани истини, слабост и тайни

тежат върху мене и текват сълзи безкрайни.

Пак съм сред хора фалшиви, случайни..

.. знам го, но с поглед те моля - надежда, ръка - подай ми, 

че си тук, че ще бъдеш, любов - обещай ми...

Само в ръцете ти страх не изпитвам.

Да живея без тебе не искам никога, дори да опитвам.

За теб съм готова с живот на ръба, 

с усмивки и болки да свиквам.

Нека е истинско, нека друг не обливам.

Ти си всичко, което ми стига, за да живея.

В очите ти някъде скрил си и причината точно за твойта любов да копнея.

Без това, което ми взимаш и даваш,

да бъда щастлива, със сигурност не умея.