18.01.2007 г., 13:09

ОБЕТ

1.3K 0 12

 …Приятел е онзи, на когото можеш да

       кажеш да върви по дяволите и той няма да

       ти се разсърди…

 

                                                 У. ГОЛДМЪН

 

 

 

По ангелите всеки би те пратил,

по дяволите – само аз ще мога.

Защото знам, че истински приятел

не се избира, а е дар от Бога.

 

Когато по течението бурно
в посока грешна ти се понесеш,

ще стана сал, да мога да те върна

с прегръдката на двете си ръце.

 

Повярвай ми,приятелю, аз мога

за името ти, заради честта,

с нозете боси да загасям огън,

дори когато близо е брегът.

 

Където и да си, ще бъда сянка,

до тебе неразделно ще вървя,

и във кръвта си се кълна, че няма

да те предам – за нищо на света!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!Много въздействащо..
  • Много силно и до болка истинско!Тук между редовете долявам подписано с кръв доверие и вярност към тези,които имат щастието да се наричат твои приятели!ПО ДЯВОЛИТЕ,ВАЛЬО...АНГЕЛСКИ ДОБЪР СИ в способността да изразяваш емоциите си!
  • Без малко да пропусна толкова силен и прекрасен стих!
    Благодаря ти, Вальо!
  • Страхотно е!Искам те за приятел
  • Прекрасен е и този стих, Вальо!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...