9.05.2018 г., 9:51 ч.

Обсада 

  Поезия
519 2 1

Арфните струни

                                 забиват се
                                                       в мрака -
                                                       стрели
                                                 на
                                   ехидно
              засмения
враг…
Рицари
              вехти

                           на сляпо щурмуват -
                                                открадват си
                                    нежно
от звездния прах…

Звездите
                   мълчат, но

                                         плачат с
                                                           носталгия -
                                                      избраници
                                         вечни

               на тъмния
трон!
Уви, господари

                            на подвизи
                                                 клети
                                                       с победа
                                    навлизат
            в греховния
бой...!
И губят те

                     боя
                             със мечове тежки -
                                                 паладините
                                      рязко
                издърпват
юзди…
От огън

                 и пепел
                                 се раждат гвардейци -
                                                     посичат
                                  езически
                 мъртви
души..!

Фаланги
                 на мрака
                                  безмилостно
                                                            крѐпят
                                                    надеждите,
                                      вопли
за близкия триумф -
Луната огрява

                            последния
                                                 грешник,
                                                     помилван, но

                                    с тъжно
            предаващ се
труп…

Замъци
                утринни
                                  смътно

                                                  треперят -
                                                звездите
                                  нощеска
погълнаха стона,
който,

              навярно,
                                нелеко споделял
                         мъчната участ,
                попила
във гроба…

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Рядко ефектна творба и като замисъл и като графическо изпълнение. Поздравление, Аделайд. Чудесно се е получило!
Предложения
: ??:??