15.10.2016 г., 15:39 ч.  

Огнена луна 

  Поезия » Пейзажна, Философска
454 2 6

Горещият сърп, захвърлен в мрачното море,
плава бавно към мечтания хоризонт.
Щит оловен на Вселенското небе 

превежда взора отвъд планетарния ни път!
 

В тандем трептящи с теб догаряме,
любуваме се на прашноцветните дъги.
Армада от истински мечти полагаме,
апогеят лети с мелодични сълзи!

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Покланям ти се благодарствено, Светла!
  • Прекрасно...
  • Зарадва ме много, Катя! Усмихнат поздрав!
  • Хареса ми стиха ти,Аделайд!
  • Благодаря ти искрено, Младене! Поздрави!
  • Значими редове. Вълнуващи. Поздравявам те за това, което правиш, Аделайд! В сравнително кратка форма втъкаваш гонгови образи и мисли. Остават в съзнанието. Вибрират там - незатихващо. Вълнуват! В моето разбиране за поезия именно тук е главното. Отдавна престанаха да ме привличат лъскавите и натруфени римушки.

    "Щит оловен на Вселенското небе
    превежда взора отвъд планетарния ни път!...
    Армада от истински мечти полагаме,
    апогеят лети с мелодични сълзи!"

    Прекрасно и нестандартно ОКО на творбата!
Предложения
: ??:??