2.07.2025 г., 9:11

Опит за разговор

341 6 8

Днес не ми говори за тъга. 

Тъгата е човешко чувство. 

Понякога от една шега 

възниква тъжно изкуство. 

 

Понякога от жадуван жест,

или от ненадейна изнемога 

живеем за едната чест 

до последното си сбогом. 

 

Аз не желая да си все сама.

Не искам дори да го помисля!

Виж, дори как  самата земя

от небесни сълзи е пречистена. 

 

Върви и говори в такъв ден,

че в живота още съм влюбен!

Че този разговор е посветен 

и на други, като мене луди.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите слова и оценката на поетичната ми изповед, Младен!
    Разбира се, че животните също са подвластни на тъгата и на радостта:ние имаме от детството до днешни времена контакти с много животни, дори те притежават по силна интуиция от нас, хората.
    Има един фантастичен роман на Клифърд Саймък в който една планета се състои от мислещи цветя(интелигентна флора), които говорят.
  • Много красива поетична изповед.
    Лирико-философска, ако ми е позволено да я окачествя така. Поздравление, Стойчо!

    "Днес не ми говори за тъга.
    Тъгата е човешко чувство.
    Понякога от една шега
    възниква тъжно изкуство."

    Силно и въздействащо, но се изкушавам да споделя, че тъгата може би е и надчовешко чувство. Защото съм убеден, че животните, например, също изпитват тъга.

    П.П. Отново бях в коментарна забрана. Това забави коментара ми по независещи от мен причини.
  • Благодаря за коментара,оценката и поздравите, Валентин!
  • Земята се пречиства от небесни сълзи, а моите мисли от вятъра... живота е за обичане, най-вече. Любовта май винаги е и лудост.
    Поздрав!
  • Благодаря за хубавите слова и оценката, Дора!
    Благодаря за Любими, Ивита!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...