Остани
624
0
2
Като рана си сраснал във мен,
като болест до смърт нелечима,
като стон неизречен стаен,
като болка непреодолима.
Твойта кръв в мойте вени тече,
и без тебе живот не познава,
мойто малко и бедно сърце
наранено пак всичко прощава.
Остани, и макар да боли
с любовта ми, за тебе незрима,
... но те моля сега, остани...
болко моя непреодолима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Касабова Всички права запазени
