Оставям си докрай сърцето
Море от пресни сенокоси
и вик на млад косач :“Е-хей”…
На извора момица боса
от рано китеник белей…
Дочуваш калени бърдуци
от сбрани хлапетии в хайка…
Сеячът взема топли буци
в дланта си от земята - майка!
Овчар със сладкоглас кавал,
повел стадата дългорунни.
И слънцето с лъчист месал*
покрива кичести горуни…
В боазите с гранитни вени
шумят потоци бързотечни…
Балканът, с шумките зелени,
разказва ти легенди вечни…
Нивя със слънчогледи златни
посрещат ли те с “До̀бра стига!”…
И там в житата необятни,
жетварска песен се въздига…
Къщята с покриви от камък
и катове с пътеки пъстри…
Ах, знай природата е храма,
където с вяра да се кръстиш!
Сукмани с везани ширити,
събрали селски бит в мотиви;
хорá сред нощите извити
на бели страстни самодиви…
Щом чуя гайдата тъдява
и танц на нестинар с дайрето,
аз в теб, Родино величава,
оставям си докрай сърцето!
07.01.2023 г.
Б.а. месал - мн. месали, (два) месала, м. кърпа, с която се завива тестото, за да втаса.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много хубаво стихотворение приятелю.
-
Благодаря ти, Скитнице! Бъди здрава и винаги вдъхновена.
-
Пожелавам ти успех, Влади! Каквото и да е, да го пребориш! Бъди жив и здрав!
-
Прочувствен и образен стих! Поздравления, Влади!
-
Благодаря ви от все сърце, приятели! Дано с вашата подкрепа и Божията помощ успея да преодолея тежката телесна болка и да продължа напред. Бъдете здрави и винаги вдъхновени!
-
Красива творба! Поздравления, Влади!
-
Много образно и топло стихотворение, Влади! Като въздишка е!
-
"И знай, природата е храма,
където с вяра да се кръстиш!"
Разкошна е поезията ти! Събрала е красотата на българския дух!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
