От много равносметки не видях
кое е ляво и кое е дясно...
кръстосва поетичната глава
в завоите, от истини обрасли,
пък вземе, че познае по-напред
пътеката си в тръни и коприва
и тъкмо да си позволи адрес,
в очите си душата му открива.
Защо да ме разбира този свят?!
Така ми стига да не съм си чужда.
А този, който види ме с крила,
да може да повярва, че съм същата!
© Бела Тихомирова Всички права запазени