От смеха ми, ще падат звездите...
Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак.
Птичка Божия - слънце и песен.
И с какво ли ви преча? В очите ми пак,
отразен е света. И е тесен,
за телата ви- похот и алчност, и жлъч,
за душите ви -болни заблуди.
Някой ден ще си тръгна, но лунният лъч,
ще напомня за мен. Ще ви буди.
И ще липсвам, до лудост, на онзи щурец,
който нощем ви пречи да спите.
Спомен стих ще напява побъркан скорец.
От смеха ми, ще падат звездите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
