19.02.2020 г., 16:53 ч.

Откъснаха пъпната връв 

  Поезия » Пейзажна
181 12 19

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като дървета без корени...
  • Благодаря на всички Вас за милите думи, коментарите и оценките, които поставихте на моето стихотворение. Щом поезията вълнува, буди размисли и страсти значи авторът си е свършил добре работата.
    Пожелавам на всички ви светли и благословени дни!
  • Както само ти си го можеш, Влади! Уникални редове! Силни аплодисменти!!!
  • Много силни редове, чувства и истини! Поздравявам те!
  • Прекрасен, вълнуващ, правдив стих! И заслужена награда! Поздравявам те, скъпи Приятелю и много се радвам на успеха ти!
  • Силен и оригинален стих поднасяш, Приятелю скъп, в това "панелно време" . Наистина "животът е зъл людоед". Поздравявам те за творческите находки! Честита награда!
  • Има и такива дни, Влади. Спомените те налягат, и искаш да е пак както преди, когато всичко си имаше име и вкус. И сега е така, животът е хубав, хората - и те, само малко отляво... Но ще отмине, когато вятърът си смени посоката, и довее отнякъде нови семена.
  • Мили, стоплящи и тъжни редове, върна ме в детството...
    Чудесен стих, Влади!
  • Отново брилянтен стих, Влади! А идилията от онова прекрасно време- детството не може да се почувства ако по някакви причини не си го преживял...Адмирации и за наградата!
  • Неповторимо усещане, Влади! И формата е побрала всеки нюанс! Перфектен стих!
  • !

    Влади, пропуснал си да пишеш, че това стихотворение ти е отличено с трета национална награда. Поздрави!
  • Това прекрасно. Нека да са повече такива родители.
    Оказва се, че аз нищя едната страна на стихчето, а ти другата, но няма лошо Важното е, че се разбрахме.
    Пп: това пък "вие" откъде го измислих извинявай
  • Моите деца са възпитани да обичат рода си (синът ми отиде при баба си на село - сам пожела така), помнят историята и сега я предават на децата си и са горди българи. Аз съм си свършила работата. Злото не се подминава, изкоренява се, колкото и да е трудно.
  • Геновева, Вие навярно имате деца, аз също.
    Представете си, че трябва да нарисувате нещо в крехките им души и да начертаете много ясна посока в главите им.
    Това ли ще бъде? Че нямаме корен, памет и т.н....
    Че красотата на живота не струва, защото, знаете ли деца колко красив беше животът преди вас?
    Бихте ли посяла това и още, че светът е грозно място, покварено вече, лъжовно, че всичко е театър? Не мисля, че ще им понесе. Но, да, най много да започнат да пишат такива стихове в последствие.
    Не отричам пошлото, не отричам, че лошото често е над доброто и най-малкото съм човек, който лети в розови облачета. Но срещу двама мерзавци винаги стоят трима добри души, срещу един панел винаги цъфти череша, срещу един крадец застават петима , които дават от сърце и смисълт е в тях. Трябва само да го видим.
  • Ирина, корените ни прекъснаха, паметта ни изтриха, бяхме горди...
  • Не знам, просто не знам. Има хора инвалиди, глухонеми, хора които не виждат и въобще има хора с много тежки свои лични трагедии. Та мисълта ми беше, че тези хора, ако не намираха житейския смисъл в дори един изгрев или един топъл глас до тях, или в песента на едно, само, птиче, досега да са се изпообесили по дърветата. Но не са. И тогава, когато гледам такива хора, няма как да повярвам, че животът губи смисъл само защото бобът не ври в дядовата ми къща, а в моя уютен дом на осмия етаж. И не, все още не мисля, че някакви зловещи, демонични империи поглъщат хората и ги правят тъжни, не. Всеки индивид е отделна, своя си вселена и, ако се чувства неудобно в нея, това не е от външния свят. Защото той е такъв от милиард години, само малко по-пренаселен.
  • О, прекрасно е, Влади.
  • Адмирации за силната творба, Влади!
  • Български, топъл дом, изпълнен с уют... Все още го има, дано да оцелее в тези грозни времена. Поздрави!
Предложения
: ??:??