vladetoned (Владислав Недялков)
312 6478
8.12.2017 г., 15:36 ч.

Отлитнала душа 

  Поезия » Любовна
841 15 27

Душата ми в последния летеж,

изгаря у пожарище - съдбовно!

След кратките любови и копнеж,

замлъкнала е някак си, греховна!

Прекършен ствол от бурята,… е тя,

от вятърът злокобен – трепетлика,

от мъката, де в миг я връхлетя,

с една молитва кротичко те вика!

И дращи в мене с острите ноктú

умираща от спомени… по теб,

в безсънни нощи мрак я навести,

жалееща под кърпата от креп[1]!

Пилее сълзи в горките си вопли,

молби към тебе тихичко шепти,

прощално до сърцето да я стоплиш

във сетен миг… преди да отлети!

 

05.12.2017

 

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

[1] Б.а. креп - Черен плат, използван като символ на траур

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно! Докосващо!
  • Прекрасна е твоята поезия, Влади, намираш красиви думи дори и сред тъгата! Аплодисменти!
  • ...!!!
  • Много хубаво стихотворение!
    Толкова човешко! Докосна ме! Поздрави, Влади! 🌻
  • Любовта е многолика, тъгата й придава различен цвят.
    Поздрави!
  • Красиво пишеш!
  • Възхищавам ти се Влади!
    Поздрави.
  • Благодаря на всички Ви! Благодаря от цялото си сърце за оценките и коментарите, с които удостоихте моят текст. Стоплихте сърцето ми. Нека Господ Ви благослови Приятели!
  • Дълбоко ме разтърси този стих, Влади! Присъединявам се към всички коментари и те прегръщам силно!
  • Много вълнуващо, Влади! Приеми моите поздравления!
  • Нежна душа имаш, Влади!...
    Споделям вълнението и възхищението на всички коментирали!...
  • Обичам да те чета, Влади! Поздрав!
  • Опоетизирана тъга...
  • Нежен,докосващ стих сякаш шепот от един невъзможен свят.
  • Отлитналата душа е метафоричен индекс тук, който матереализира разочарованието в една хелиоцентрична система-въртене около остта на емоциите, които генерират минорна форма и облик!
    В унисон с природна картина, извор на лиричен катаклизъм и движение, което представя едно око на буря и епицентър, който прекършва всичко!
    Дървото е символ на отстояването, твъдостта, вярата, но то тук е пречупено от един модел на невербална орбита, която е отрицанието и точно това прекършва дървото!
    Вятърът е колажът на спомените, които се връщат обратно и обратно, а самото дърво Трепетлика-Осика не случайно е изразено тук, то олицетворява негативната енергия и лекува самата такава!
    Черно, тъга, меланхолия, страдание, в природен каданс, са сегментите, които обличат творбата
    Браво Влади!
    Преоткрих един чудесен автор!
  • Много тъжно....с прекрасни изразни средства!
  • Тъгата ти отива, Влади!
    И твоята искрност й придава романтична окраска.
    Защото любовта е и болка...
  • Хареса ми творбата ти, Влади!
    Добавя в любими!
  • Сърцето ми се сви! Смили се! Много тъжно!
  • Напомня ми за ,,...душата ми се моли, дете, душата ми се моли...'' на Яворов! Браво, Влад!
  • Натъжи ме, Влади!
  • Споделям напълно коментарите преди мен! И още, сграбчи ми душата този стих, Влади! Чудя се как понасяш толкова болка, приятелю! Прекрасно е малко да се каже! Прегръщам те силно!
  • "Прекършен ствол от бурята,…е тя,
    от вятърът злокобен – трепетлика"


    Прекрасно, Влад!
  • Дълбоко, скръбно отеква всяка дума тук, Влад. Друга дума за теб не ползвам освен - Красива, тъжовна поезия! Поздравления!
  • Стон и зов е това стихотворение, Влади. Една силна мъка и копнеж по най-възвишеното в любовта и разтърсваща и пречистваща искреност. Точно тези са опорните точки на въздействито на поезията ти. Въздействие силно и непреднамерено. По него именно всеки ще те разпознае като автор. Възхитен съм и поставям в Любими!
  • Поздравление,Влади!Много силно и докосващо произведение!
  • Чудесен като стих, като емоция - болка и тъга, но се моля, след изливането му да се чувстваш по-добре!
Предложения
: ??:??