В памет на Димитър Талев
Вятър свири с върбова пищялка
тих рефрен от “Йовано-Йованке”.
И скрибуца каручката малка
с младо конче сред букови гранки.
На калъч облак изгрев притуля;
върховете са в бял силяхлък*.
От полята в зелена кошуля*
се изнизва мъглив перделък…
Слънце свети, единствен сайбия*,
на искрящия пролетен свод.
От росицата житото пие,
по нивята с работен народ.
В Охрид езеро - бистра зеница,
с непорочност в окото на Бога
и с гласец чуруликат ми птици,
без които аз никак не мога!
И провлачил денят своя крак,
роши къдри на млада коприва,
а на Битоля в ширнат сокак
глас момици внезапно извиват.
Вардар гъсти въртопи разлива;
Пелистер сказки стари нашепва.
Пелагония - земя си красива,
пред която сърцето ми трепва!
21.07.2021 г.
*силяхлък - кожен колан, пояс
*сайбия - ост. собственик, стопанин
*кошуля - старобълг. кошоулıа „вид връхна туника“
Из “Оставям си докрай сърцето” 2023 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени