29.07.2020 г., 10:35 ч.

По повърхността 

  Поезия
586 0 0

 

 

Така мило тука

До нас облегнат, все гука

Думи предлага ни той до безкрай

Подлъжи мене, облажи нея...

Ние в очите ти виждаме рай.

 

Всеки от нас е за нещо направен,

С някаква роля в този живот,

Твоята лека е, тамън като тебе,

Да си, да красиш и да получаваш любов.

 

Как си ти силен, и хубав, и умен?

Никой от тебе нищо не смее да иска.

Как така толкова напред и начетен?

Ти даваш, когато поискаш.

 

Красивото в мене е само когато работя.

Човек на свободата. А аз - на пръстта.

Не са грациозни мойте движения,

не излъчват те сила, не улавят властта.

 

Красива съм аз, когато разбирам

Своите роднини, свойта сестра

Добра съм, когато сила намирам

За приятел да забравя гордостта

 

Струвам, когато за друг аз живея,

С отговорност и честност към хората,

А дали въобще това го умея?

То ли ми е изобщо в природата?

 

А ти

В пот облян да си, пак светиш,

Да, тези остри черти как под пека лъщят

Не само моя мечга си ти, аз те споделям

Споделям лицето ти със света.

 

Няма място за честност, каква

 отговорност пред мен?

Не бива, не е редно;

Не може тъкмо ти да останеш несподелен.

 

И знам си вече, неравностойно ние стоим.

Моето място е долу, ето, ще легна дори!

Ти - горе глава, не си ме обидил,

Ти просто ме кали.

В на живота лайната и в това за никого да не ме боли.

 

 

22 юли 2019

© Есме Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??