16.04.2025 г., 5:20

Поетичен прагматизъм

229 0 0

П О Е Т И Ч Е Н П Р А Г М А Т И З Ъ М

 

Всеки си е башка луд

и пътува по собствена теснолинейка,

с Надежда вечна,огромна

да бъде от всичките чут

и да се превърне в парадигма заветна-

обаче,ако дълбоката същност

на развинтената фантазия,

не предизвиква ответна,адекватна реакция

от написаното от тебе

в съзнанието на читателя

и той не реагира спонтанно

на представената от тебе реалност,

ако тя не разклаща 

духовните му устои

с историите скапани

на твоите герои

и липсват поне малки индикации

на физично грубо,сетивно ниво,

провокирани от съдбата

на Марийка и Иванчо,

на Айшето и на Хасан,

отиват по дяволите 

подвигът на Гагарин,

писанията на Мопасан,

сонетите на Шекспир

и теорията на Айнщайн-

ако с твойта енергия

бяха "създадени",

никога нямаше как

да бъдат приети и утвърдени.

Ако количеството на Адреналина

е недостатъчно и не може да наежи

настроението на клетките,

значи твоето писане

е много далеч от нацелването

на поетичната вакса

и тепърва ти предстоят

много дълги,упорити,

напрегнати тренировки

с огромните,тежки четки

на малките ваксаджиичета,

за да може обувките 

на твоята поезия "скапана",

да заблестят със Светлината,

извираща от Сърцето

и литнала със Душата,  

също като пантофите на Малкия Мук

да преодолява Пространството 

с Енергията от Емоцията

на развълнувания читател.

 

"Но,защо толкова дълбоко и драстично

миксирал си персонажите?"

Бъди мъдър читателю!

Пред Господ всички сме равни,

ако на Асан не вярваш,

питай на Лилито Ивановата,

колко труд и коства

и колко упоритост е нужна,

да може в душите да поства

своите брилянтни шедьоври?

Да,да за същата става въпрос,

за оная,дето родената на Кубрат,

да бе,за медицинската сестра,

която продължава,

хилядолетия вече наред

Божествено-без да престава,

душите ни да лекува,

покрай тях и телата ни,

винаги изпадащи в транс,

следвайки в музикалните,

вълшебни странствания

опияняващата вибрация

в магията на нейния глас.

     

В писанията ти липсва ли

оня Джаста-Праста наратив,

който да се сгромолясва с трясък

на Душите спокойни във хабитата

и да им изправя косата,

като грамофонни иглички-

стресната от него,

да избухва мътилката

от дълбоките дебри на Хаоса-

не разбереш ли,

че на творчеството маята,

е в неговата естествена непринуденост,

както и колкото да те вкарват

в престижни,официални класации,

винаги много далеч ще оставаш   

от най-желаната и най-важната

тази,на Негово Величество Читателя.

Проверката на това твърдение

е елементарна и простичка-

не са важни нахъсващите

аплодисменти на старта,

а извоюваната широка подкрепа,

през целия безкраен период

на денонощтното драскане,

във всичката му история.

 

Ако словото на автора

не може да ускори оборотите

на чакрите на читателя

и не вдигне под тревога

цялата му ендокринна система,

която мощно да бълва

Адреналин вълна след вълна,

значи халостни са били патроните,

с които той е стрелял 

по Вярата на читателя,

а ако тя не умре,

няма как и защо

да бъде окъпана

във възкресяващата вана

на Съдбовен Катарзис,

а без нейното Възкресение,

няма как да се възроди

и да се подмлади тялото.

 

09.04.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...