Поетичен прагматизъм
П О Е Т И Ч Е Н П Р А Г М А Т И З Ъ М
Всеки си е башка луд
и пътува по собствена теснолинейка,
с Надежда вечна,огромна
да бъде от всичките чут
и да се превърне в парадигма заветна-
обаче,ако дълбоката същност
на развинтената фантазия,
не предизвиква ответна,адекватна реакция
от написаното от тебе
в съзнанието на читателя
и той не реагира спонтанно
на представената от тебе реалност,
ако тя не разклаща
духовните му устои
с историите скапани
на твоите герои
и липсват поне малки индикации
на физично грубо,сетивно ниво,
провокирани от съдбата
на Марийка и Иванчо,
на Айшето и на Хасан,
отиват по дяволите
подвигът на Гагарин,
писанията на Мопасан,
сонетите на Шекспир
и теорията на Айнщайн-
ако с твойта енергия
бяха "създадени",
никога нямаше как
да бъдат приети и утвърдени.
Ако количеството на Адреналина
е недостатъчно и не може да наежи
настроението на клетките,
значи твоето писане
е много далеч от нацелването
на поетичната вакса
и тепърва ти предстоят
много дълги,упорити,
напрегнати тренировки
с огромните,тежки четки
на малките ваксаджиичета,
за да може обувките
на твоята поезия "скапана",
да заблестят със Светлината,
извираща от Сърцето
и литнала със Душата,
също като пантофите на Малкия Мук
да преодолява Пространството
с Енергията от Емоцията
на развълнувания читател.
"Но,защо толкова дълбоко и драстично
миксирал си персонажите?"
Бъди мъдър читателю!
Пред Господ всички сме равни,
ако на Асан не вярваш,
питай на Лилито Ивановата,
колко труд и коства
и колко упоритост е нужна,
да може в душите да поства
своите брилянтни шедьоври?
Да,да за същата става въпрос,
за оная,дето родената на Кубрат,
да бе,за медицинската сестра,
която продължава,
хилядолетия вече наред
Божествено-без да престава,
душите ни да лекува,
покрай тях и телата ни,
винаги изпадащи в транс,
следвайки в музикалните,
вълшебни странствания
опияняващата вибрация
в магията на нейния глас.
В писанията ти липсва ли
оня Джаста-Праста наратив,
който да се сгромолясва с трясък
на Душите спокойни във хабитата
и да им изправя косата,
като грамофонни иглички-
стресната от него,
да избухва мътилката
от дълбоките дебри на Хаоса-
не разбереш ли,
че на творчеството маята,
е в неговата естествена непринуденост,
както и колкото да те вкарват
в престижни,официални класации,
винаги много далеч ще оставаш
от най-желаната и най-важната
тази,на Негово Величество Читателя.
Проверката на това твърдение
е елементарна и простичка-
не са важни нахъсващите
аплодисменти на старта,
а извоюваната широка подкрепа,
през целия безкраен период
на денонощтното драскане,
във всичката му история.
Ако словото на автора
не може да ускори оборотите
на чакрите на читателя
и не вдигне под тревога
цялата му ендокринна система,
която мощно да бълва
Адреналин вълна след вълна,
значи халостни са били патроните,
с които той е стрелял
по Вярата на читателя,
а ако тя не умре,
няма как и защо
да бъде окъпана
във възкресяващата вана
на Съдбовен Катарзис,
а без нейното Възкресение,
няма как да се възроди
и да се подмлади тялото.
09.04.2025г.гр.Свищов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Кръстев Всички права запазени