Погледни във очите ми, мила,
погледни в тези жални очи!
Две сълзи се удържат насила,
от тъгата ми, дето горчи.
Те прозорец са, нивга не лъжат
и изгарят от болка и плам!
Със душата ми, тихичко тъжат
все говорят с езика ѝ…ням!
Разширени от горест зеници
се разтапят с цвета на нощта
и потичат самотни сълзици,
както восък тече… от свещта!
Бледен цвят на лика ми полепва
и треперят ръцете в немощ!
А душата ми – болна, потрепва,
пак самотна сред дългата нощ!
Погледни във очите ми, мила,
погледни в тези тъжни очи.
Не остала е в тях вече сила,
от лъжата ми… дето горчи!
18.10.2017 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени