7.07.2016 г., 19:41 ч.  

Потъвам сам... 

  Поезия » Друга
1074 3 23

Дали в душата ми ще завали,

следобедно след тежката омара?

Във клонките на близките ели

ветрецът ми навява болка стара!

И капчици в косите се заплитат,

и кротичко страните ми обливат,

неканени при мене те долитат,

очите във тъмата не заспиват...

А облаците мътни с бурен тътен,

предвестници на бурята - присвяткат,

във небосвода зъл и непристъпен,

клонаците самотни жално чаткат!

И в тази мътно - жалостна картина

сълзите ми се сливат със ръмежа,

сред калната, размазана върлина,

потъвам сам....на птиците с летежа!

 

07.07.2016 г.

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??