2.12.2008 г., 11:43

Празен поглед

704 0 0
Празен... поглед. Рее се... там някъде,
измежду собствените си терзания...
старай се, търси... огледален образ на...
липсата.
Потъмняла е надеждата... очакването...
изненадата... любовта.
И той търси нещо... търси... подобен.
Но има само пръстен... няма я ръката.
Вятър се прокрадва по кожата му...
но защо? Той не е тук!
Всъщност кой може да каже, че е тук...?

Кашля. Напев. Скърцаща врата...

Желание да танцува... там с дъх на мухъл...
последната искра... живот?... преминава...
сякаш е настръхнал. Студено е...
Защо не промени нещо?

Магьосници. Убийца.
Прах... къде е?

Замаян... се промъква... забавен...
търси черни очи. Къде да отиде...
пак там...? ... или при... новите.
Желание... защо няма... буря, пак ли?
Студ... катран... иска да отиде... в тъмнината.
Иска суха жега да... да напука лицето му...
да остане само болката. Не може да запомни...
думите... изчезва... музиката е там...
следва пътя на фараоните... восък... кой?
Кой го измъчва? Белези... в погледа. Погледа...
това е той... рицарите, срутващи крепостта...
мръсната пепел... е... там... в моите очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рен Леан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...